четвъртък, март 15, 2007

Червейни дупки

Червейните дупки са вероятно последствие от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. На него му е дошла забележителната идея, че масата изкривява пространството и че колкото по-голяма е тя, толкова по-силно го изкривява. Тази странна догадка била доказана от Артур Едингтон през 1919 г, когато посетил остров Принсипи до брега на Африка, за да наблюдава слънчево затъмнение. Там той доказал, че Слънцето огъва праволинейните светлинни лъчи от звездите, пред които минава. Теоретично, червейна дупка може да се получи когато две или повече масивни тела огънат пространството и тъканта му се съедини, като в резултат се получава тунел между далечни места.

Най-лесно е да си представим това като мислим в две измерения. Ако пространството е притворен на две лист хартия и поставим тежест от едната страна, хартията ще хлътне. Ако и от другата страна поставим тежест, двете хлътнатини ще се докоснат и ще се образува точно такъв тунел, свързващ две отдалечени точки от листа.

Въпреки че да бъдеш всмукан през тъканта на пространството звучи доста страшно, червейните дупки представят удивителна възможност за пътуване през пространството и времето. Чрез тях могат далечни галактики да се окажат на една ръка разстояние. Освен това, минавайки през такава дупка един вид се пътува по-бързо от скоростта на светлината, което значи, че те са и машини на времето и позволяват да се отиде в бъдещето.

Никой не знае съществуват ли червейни дупки или не, още по малко е известно какво ще се случи с космически кораб, изпратен през такъв тунел. Ако съществуват, то живота им може да е много кратък и космическият кораб може дори да няма достатъчно време да премине от другата страна. Ако все пак той успее да мине, масата му може да затвори тунела и астронавтите да не се завърнат никога.

(превод от ВВС)

6 коментара:

  1. Здравей!

    Имаш много интересни блогове! Четох постове от този и много ми допаднаха! Вече следя с интерес статиите, които публикуваш! Самата аз винаги съм проявявала интерес към темите за вселената и частиците, но животът ме повлече в други посоки и нямах време да чета повече. Сега вече имам.
    А кой знае, може и да участвам с коментари някой ден. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Цвети :)
    Много ме радва това, че има и други като мен :) За сега нещата, които поствам са малко занимателно написани (стил Дискавъри), но по-нататък може да станат по-задълбочени и дори научни. Ще чакам коментарите ти! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Янко Симеонов9/9/08 08:25

    Чудесен блог, Филип! Но нека повечко да публикуваш статии в стил "Дискавъри", както го нарече, а задълбочените научни изследвания да почакат - мисля си, че за да стане достъпна науката, съответно резултатите от изследванията, то трябва да ги разбираме, т.е. да са на "човешки" език. Благодаря ти за постингите!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за коментара, Янко!

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен29/12/08 14:12

    Здравей, Филип! Привет и на всички други! Аз ще се опитам да погледна тази тема от по-различен ъгъл, различен от научните гледища. А именно от "ъгъла" на емоционалния човешки живот, живота на чувствата на хората едни спрямо други...От ъгъла, в който те са забутани и забравени от цивилизацията. Ако отидете да се пошляете няколко дена из улиците на Париж, все ще прочете на някоя стена графити-надписът "Времето е създадено от хората, които не могат да обичат." Тази мисъл е изписана на толкова много парижки стени, че се набива като някакво своебразно мото на града в съзнанието. Сигурно знаете, че наричат Париж "град на любовта". Разбира се, има се по-скоро пред вид мимолетната, "романтичната" любов, а не трайната връзка за цял живот, която свързва хората "навеки" както се казва. Но нищо. Все пак всички тези понятия на езика не са случайни, те изразяват нашата съшност като хора с душевен живот, а не само като биологически, физически или хипотетични математически обекти в пространство на реалността или някоя наука. И точно тук е отговорът на дилемата за времето и "пътуванията" из него, казва се също така, че за влюбените, за обичащите се "времето спира", също и че "времето не съществува", че то е един "безкраен и вечен миг"... Всъщност дълбоко и съкровено в нас и за нас само това има значение, всичко остканало е принудата на "материалния" свят, който не съществува по законите на човечността и любовта, а науките, които си създаваме са само залъгалки за празните състояния, в които пребиваваме извън... Ние сме разделени, а като следствие на това постулираме разделение на всичко в битието, каквото и да е то - частици, вълни, струни, Вселени, дори времена... Философите казват, че сме "захвърлени самотни и окаяни във времето", където няма никакъв изход за нас като обекти. Пробивът е само на ниво чувства. Но това не значи, че той е нереален, защото ние живеем истински само чрез чувствата. Затова изходът "от времето" е в най-силното ни желано чувство, за което копнее всяко човешко същество, но малцина го получават наистина и още по-малко са способни да го излъчат спрямо другите - обичта! В споделянето на това чувство няма време, там има само "вечност", тук законите на описвания от нас материален свят нямат сила. Да, ние наистина съществуваме и "реално" в реалния свят и точно тук, в този парадокс е великата тайна на разделението на Битието на различни измерения и Вселени... Но мъчителните тайни на тези разделения и обединения не се постигат с математически изчисления и квантово-физични обяснения. Може би знаете, че великият математик Паскал в "един прекрасен ден" се е отказал от научните си занимания ужасен /по собствените му думи/ от отчуждеността, студенината и мълчанието на "реалния" свят и Вселената от вътрешния човешки свят. И после е направил велики философски прозрения за човека, които за съжаление нищожна част от хората,занимаващи се с материалните науки познават. Всъщност много от големите учени дори на нашето съвремие, в някакъв момент от живота си - обикновено в критични за душевността моменти и често пред близоста на смъртта - стигат до тези отговори.

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен29/12/08 14:20

    Прощавайте, този "опус" беше основно към темата за "пътуване във времето".

    ОтговорИзтриване

Инициатива "Шльокавица" — прочетете преди да коментирате