Космическото ехо

След Големия взрив Вселената била невероятно гореща огнена топка, която се разширила и от която всичко около нас се създало. В началото обаче, миниатюрни частици препълвали пространството. Светлината никъде не можела да стигне, защото бивала моментално задържана от всичките частици наоколо. Пространството било напълно непроницаемо – концепция, която е много трудно човек да си представи, понеже сме свикнали да виждаме всичко около нас.

Но 300 хиляди години по-късно Вселената се охладила до температурата на повърхността на Слънцето. Тогава частиците започнали да образуват атоми. Атомите не възпрепятстват светлината и й позволяват да се разпространява във всички посоки. Постепенно тя започнала да се лее из цялата Вселена.

Сиянието от това епохално събитие образувало ярко хало, чиято светлина започнала да се филтрира през времето и пространството. Гледайки към Космоса, ние гледаме назад във времето. Дори Слънцето, което виждаме на небосклона е такова, каквото е било преди повече от 8 минути. Ако беше възможно да надзърнем толкова назад, това космическо хало щеше е най-далечното нещо, което някога ще видим. Всичко отвъд тази точка – от раждането на Вселената до появата на светлината – е завинаги невидимо за нас.

Но ако това е така, от къде знаем ние? През 1963 година двама астрономи – Арно Пенсиас и Робърт Уилсън – случайно попаднали на мистериозен радио сигнал, който по-късно бил наречен "космическо микровълново фоново лъчение" или просто фоново лъчение. Този сигнал е остатъкът от енергията от това историческо космическо събитие. Събитие толкова мощно, че ефектът от него е успял да си проправи път през времето и пространството и да бъде засечен от нас днес. Всеки може да го види лично – звездичките, които ги има на ненастроен телевизор, са подписа на ранната Вселена.

Когато астрономите измерили този сигнал в различни посоки се оказало, че силата му е различна. Смята се, че причината е нехомогенното разпределение на първите атоми, поради което светлината се е пръснала из Вселената на неравномерни вълни. Наскоро имаше много проекти, като BOOMERanG, MAXIMA и WMAP, при които с помощта на балони над земната атмосфера или спътници учените измериха тези вълни от космическия фон. След това астрономите направиха карта на ранната Вселена, с която могат не само да проследят как материята е еволюирала в галактики, а и да изчислят формата и размерът й. Това може да помогне да разберем една от най-големите мистерии – а именно каква ще е нейната съдба.

(превод от ВВС)