понеделник, март 12, 2007

Безкрайна ли е Вселената?

Формата на Вселената се определя от борбата между разширението и гравитацията. Бързината на разширението се измерва с константата на Хъбъл Но, а гравитацията зависи от плътността и налягането на материята (в случая налягането в познатана ни Вселена е сравнително ниско, затова плътността влияе много по-силно). Ако плътността й е по-малка от критичната плътност (пропорционална на Но²), тя ще се разширява вечно. Ако е по-голяма, тогава ще се свие в себе си.

Резултатите от мисията на WMAP и наблюденията на далечни супернови обаче подсказват, че разширението на Вселената се ускорява. Това предполага съществуването на друга форма на материята със силно отрицателно налягане (космологичната константа, или наричана още "тъмна енергия"). Ако тъмната енергия действително играе важна роля в разширението на Вселената, тогава най-вероятно тя ще продължи да се уголемява вечно.

Геометрия на Вселената

Плътността на Вселената определя и нейната геометрия. Ако тя е по-голяма от критичната, тогава геометрията на пространството е затворена, а кривината е положителна (като сфера). Това значи, че два фотона, чиито траектории са били успоредни в началото, постепенно ще се сближават, ще се кръстосат и след много време, ако Вселената все още съществува, ще се върнат в началната си точка. Ако плътността е по-малка от критичната, тогава геометрията е отворена и кривината е отрицателна (седловидна повърхност). Ако плътността е точно равна на критичната, тогава пространството е равно като лист хартия. Има пряка връзка между геометрията на Вселената и съдбата й.

Най-опростената версия на теорията на Инфлацията предсказва, че плътността на Вселената е близка до критичната, следователно тя е плоска. Това се подкрепя и от изследванията на WMAP.

Спътникът WMAP измерва основни параметри на теорията на Големия взрив, включително геометрията на пространството. Ако Вселената беше отворена, най-ярките флуктуации (или петна) във фоновото лъчение щяха да са големи около половин градус. Ако беше затворена, тези петна щяха да са 1.5 градуса. Скорошни изследвания (ок. 2001 г.) с наземни наблюдения или балони (вкл. MAT/TOCO, BOOMERanG, MAXIMA и DASI) показаха, че тези най-ярки флуктуации са с размер около един градус, което съответства на плоска Вселена. И така, беше известно с вероятност за грешка 15%, че Вселената е плоска. WMAP потвърди тези резултати и сведе грешката до 2%.

(от WMAP)

1 коментар:

  1. Анонимен8/7/11 23:15

    Е все някъде трябва да има край тази вселена

    ОтговорИзтриване

Инициатива "Шльокавица" — прочетете преди да коментирате