Електромагнитен спектър
Всички телескопи са конструирани така, че да улавят част от електромагнитния (ЕМ) спектър на изследваните обекти. Този спектър обхваща всички видове ЕМ излъчвания с дължини на вълните от най-малките (части от атома) до най-големите (хиляди километри). Теоретично най-малката дължина на вълната във Вселената е от порядъка на планковата дължина, а най-голямата — от порядъка на самата Вселена.
ЕМ спектърът може да се представи в зависимост от няколко параметъра:
- честота на вълната,
- дължина на вълната и
- температура на излъчващото тяло.
Уравненията, които свързват тези параметри са две:
- c = λ.f
- E = h.f
(с е скоростта на светлината, h — константата на Планк)
ЕМ вълни с висока честота имат малка дължина и висока енергия. Вълни с ниска честота имат голяма дължина и ниска енергия.
Телата във Вселената имат собствени спектри (от излъчена или отразена светлина). Предполага се, че само тъмната материя нито излъчва, нито отразява светлина и съответно няма спектър. От спектъра учените могат да определят състава на телата, дори те да са на много светлинни години от нас.
________
Изображения: Wikipedia, НАСА
ЕМ вълни с висока честота имат малка дължина и висока енергия. Вълни с ниска честота имат голяма дължина и ниска енергия.
Телата във Вселената имат собствени спектри (от излъчена или отразена светлина). Предполага се, че само тъмната материя нито излъчва, нито отразява светлина и съответно няма спектър. От спектъра учените могат да определят състава на телата, дори те да са на много светлинни години от нас.
________
Изображения: Wikipedia, НАСА
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Инициатива "Шльокавица" — прочетете преди да коментирате