Най-странните неща във Вселената: екзопланети

В продължение на 10 седмици ще ви запозная малко по-подробно с всяко едно от явленията и обектите, включени в анкетата на space.com. Можете да гласувате за вашите фаворити тук :)

Тази събота е денят на екзопланетите. Екзопланетите са планети извън Слънчевата система. Повечето от откритите до момента около 250 от тях са газови гиганти, подобни на Юпитер. Смята се, че най-малко 10% от подобните на Слънцето звезди имат планети, като не е изключено някои от тях да са подходящи за живот.

Съществуват редица методи за откриване на извънслънчеви планети. Тъй като те светят милиони пъти по-слабо от звездите, около които обикалят, то директното им засичане с оптични телескопи много рядко е възможно.


Част от индиректните методи са:

• астрометрия: отчита се видимото отместване на звездата, дължащо се на влиянието на евентуална планета; това влияние е много слабо, но може да бъде засичано.
  
• доплеров метод: отчита се спектралното отместване на звездата, породено от движението й напред-назад поради наличието на планета; това е най-често използвания метод.
• пулсари: това са останки от масивни звезди, които се въртят страшно бързо и пулсират на много равни интервали; леко нарушение на интервалите е индикация за присъствието на планета.
• транзитен метод: когато планета мине пред звездата й, яркостта на звездата спада леко; потъмняването на звездата зависи от нейния размер и от размера на планетата.
• гравитационна микролеща: звездите могат да играят ролята на лещи, като изкривяват лъчи от по-далечни звезди, при което яркостта на далечната звезда временно се увеличава; когато това увеличение е повече от очакваното, то може звездата-леща да има планета, на която да се дължи допълнителното увеличение; телескопът "Хъбъл" откри екзопланета по този начин.

Повечето открити извънслънчеви планети обикалят около звезди, подобни на Слънцето, но в действителност може да има планети и около други класове звезди. Най-често астрономите могат да определят масите и орбиталните характеристики на екзопланетите, както и състава на атмосферите им. Засега откритите планети са доста масивни, но според най-новите хипотези малките, подобни на Земята, планети са по-разпространени от газовите гиганти, които пък са по-лесни за откриване.

Рисунка на планетата Gliese 581 c, автор: Herve Piraud

Има много въпроси, свързани с извънслънчевите планети:

• Какъв състав имат?
• Притежават ли спътници?
• Има ли вода на тях?
• Възможно ли е там да има живот?

Всяка звезда има т.нар. обитаема зона (виж схемата в дясно). Ако в тази зона има планета, то най-вероятно е точно там условията да са подходящи за живот. Но дори да съществуват примитивни форми на живот, откриването им е непосилна задача. Засега.